Какво е модерно днес?

Виждате заглавието и си представяте хейт към всички "модерни" неща в наши дни.Е, да, ама не.Вероятно ще ви изненадам, но дори напротив, в този пост смятам да защитя всички псевдо любители на книги, чай, tumblr, pastel goth, anime и прочее.В последно време забелязвам как всички порицават онези, които харесват изброените от мен неща и ги обвиняват, че "не са себе си".И да е така какво всъщност толкова лошо има в това?Да, прекрасно е да си себе си, да изразяваш собствените си вкусове и мнение и да ги устояваш, но щом някой е решил, че за него е по-добре да взаимства от чуждите идеи и стил, то кои сме ние, за да го съдим?А и да правите четенето на книги и пиенето на чай да изглежда  като нещо лошо съвсем не е най-разумното действие от ваша страна.Преди години малцината четящи се криехме в къщите си и не си признавахме, че обичаме книгите, за да не бъдем отритнати и подигравани за тази си страст.Ние всички се оплаквахме, че никой не зачита четенето, а напротив - то се смяташе за нещо прекалено странно.Сега най-после голяма част от обществото прие отново книгите и четенето и какво?Ние сме недоволни, че "го правили, за да са интересни".И така да е, по-добре ли беше когато четящите бяха на изчезващ вид?

Нека се обърнем и към другата страна на нещата - пушачите, така наречените "курви", социалните хора, любителите на чалгата.Чудно защо голяма част от тези групи веднага са хвърлени към графата на безмозъчните (което, ако трябва да сме коректни, също не е кой знае какво провинение).Докато никотиновият дим не ви задушава, чалгата не ви пречи да спите, а курвите не спят с вашите мъже, не виждам какъв може да ви е проблемът с тях.Защо се опитвате да спрете хората да правят това, което ги прави щастливи?Защо се опитвате да им се месите и да давате нежелани съвети?Всеки си има близки хора за тази работа, които, повярвайте ми, са повече от достатъчни.

Усещам как все повече се отклонявам от темата, затова спирам до тук.Единственият ми съвет към всички забили носове в чуждите действия е да живеят своя собствен живот, да оставят омразата към другите и да обърнат малко внимание на своето лично щастие.

Some random post.Или как обожавам да рисувам, но го правя през няколко месеца.

След месеци отлагане, взиране в листа и избиране на "по-подходящ цвят" най-после първата ми цветна рисунка е факт.Да, признавам, не е перфектна.Никак даже.И наистина, малко е гледана от урок от една книга.И все пак.

Да си призная, никога не съм си мислила, че бих могла да нарисувам нещо с цветни моливи, което да не прилича на детска рисунка и все пак да бъде що-годе сполучливо.Но ето, че се случи.Разбира се, адски съм щастлива от този факт, но мисля за момент отново да се върна към графитните моливи, да си припомня удоволствието от по-простичките (за доста хора дори елементарни) рисунки и да си дам почивка от блъскане на главата си в стената с въпроса "Кога най-сетне ще имам муза да завърша проклетата драсканица?!"Да, точно така, буквално драсканица.Какво да ви кажа, наистина съм критична към творчеството си, ако изобщо може да бъде наречено такова, и ако нещо не се е получило перфектно, то тогава веднага получава етикета "боклук" и бива захвърлено в казана, образно казано.. а понякога и буквално.

Всъщност силно се съмнявам някога да видя от себе си "перфектната рисунка".И все пак когато имам време и желание ще продължавам да се опитвам, току виж някога вземе да се получи.А междувременно аз ще продължавам да ви уведомявам за успехите и провалите си в тази област.Може дори да започна да пиша впечатления за чужди картини, никога не знам какво ще ми дойде в главата.

Ако все пак сте стигнали до тук с този пост, поздравления, вие сте наистина търпелив човек и издържахте на безсмислените ми разкази за рисуване прекалено дълго.

10 неща, които ще те направят щастлив напълно безплатно

В момента живеем в едно подтисническо и мрачно общество, което вместо да ни кара да се усмихваме като слънчев, летен ден на плажа ни подхлъзва като заледена уличка през зимата и ни депресира.Вместо да ни кара да се чувстваме равни, разбрани и приемани се отрича от нас и ни връща във възможно най-самотните ни вечери.Как да спрем това сиво ежедневие и да го превърнем в пъстроцветна дъга?Е, това зависи изцяло от нас самите.В този пост ще откриете няколко дребни повода за усмивка, които не струват и една стотинка, нито капка усилие.Нека наистина си докажем, че щастието се крие в малките неща.

1. Танцувай.Дори да не си новият Майкъл Джексън на дансинга, не забравяй, че повечето хора също не са професионалисти и остави стесненията настрана.А и нищо не ти пречи да потанцуваш докато си сам вкъщи - така хем ще си спокоен, че никой не те гледа, хем ще се заредиш с повече от хормона на щастието, който доказано се отделя най-много от танцът в сравнение с всяка друга дейност.
2. Миг за отдих или иначе казано време отделено единствено и само за теб.Всеки ден намирай по 30 минути единствено за себе си и в това време прави единствено любимите си неща, които ще те успокоят и заредят с енергия за остатъка от деня.Пей, рисувай, разхождай се, чети, гледай филм - това е твоето време, не се съобразявай с ничии, освен твоите собствени желания.Дори още повече, изключи мобилния си, бъди офлайн и се изолирай от прищявките на всички останали.
3. Погледни от всяка страна на нещата преди да съдиш.Приятел не те оставя да дишаш и иска да знае за всяка секунда от ежедневието ти?Е, за малко бъди неутрален, успокой се и виж, че той просто е наистина загрижен за теб и се почувствай обичан.Това не просто ще те накара да се почувстваш по-добре, а и ще промени гледната ти точна за много неща.Чашата бързо от "наполовина празна" ще стане "наполовина пълна".
4. Не си перфектен.Осъзнай това и не се опитвай да бъдеш такъв.Признавай грешките си и не се опитвай да направиш перфектно онова, което е непосилно да свършиш до съвършенство.Отпусни напрежението и не бъди толкова взискателен към себе си.Никой не е перфектен, така че няма защо да се притесняваш, че и ти не си.Не влагай 100% от себе си във всяко начинание, запази силите си за онова, в което наистина те бива.
5. Бъди благодарен.Всяка вечер, преди да си легнеш си припомни за всички неща, които имаш и те правят щастлив, всичко онова, което си постигнал и всичко, което хората около теб са ти дали.Заспи щастлив и доволен от себе си, от живота, от хората около теб и най-вече към светът, в който живееш.Благодари, най-вече на себе си за онова, което имаш.
6. Експериментирай и не се страхувай от провал.Никога не си опитвал този коктейл?Опитай го!Може да се окаже най-отвратителното нещо, което си пил, а може и да го запишеш при любимите си питиета.Поемай рискове в социален, професионален и личен план като, разбира се, подготвяй се за разочарования, но също така бъди готов и за още много щастливи моменти.
7. Напомняй на близките си, че ги обичаш.Родители, приятели, семейство - всички те са до теб когато имаш нужда от тях, помагат ти, правят сивото ежедневие да изглежда по-цветно и празнично.Нима не заслужават да чуят две кратки думи от теб?Едно просто "обичам те" ще залепи усмивка на лицата им, а повярвай, щом те са щастливи и твоето настроение ще бъде високо.Но това, разбира се, не означава да го повтаряш постоянно.Запази значението и силата на тези думи като все пак не ги оставяй да бъдат забравени.
8. Прегръщай много и постоянно.Доказано прегръдките намалят стреса, като понижават нивата на хормона кортизол, отделян при стрес, а освен това повдигат настроението.Така че вече когато се запознаеш с някой не подавай ръка за здрависване, а се протегни и му дай прегръдка.Това не само ще повиши настроението и на двама ви, но и ще ви сближи повече от самото запознанство.
9. Гледай видео с малки животинчета.Няма как да не погледнеш с умиление малката топка козинка, която сладко тичка по екрана ти.Дори след най-неуспешния ден това със сигурност ще те накара да се засмееш и да погледнеш на живота от розовата му страна.Все пак няма как в един чак толкова лош свят да живеят такива съкровища като тях, нали?
10. Приеми критиката и се поучи от нея.Когато ти направят градивна забележка не се цупи, не прави на обратно само защото си инат, а я приеми с усмивка.Веднъж когато си поправиш грешката можеш гордо да се изправиш пред човека, който те е критикувал по-рано и да му покажеш на какво си способен.

La lune rouge vient pour vous

Като пръв пост, в него ще разберете коя точно съм аз, за какво е този блог и защо реших именно това да е името му.

1. Коя съм аз и как се реших да създам този блог?

Бих Ви казала име, години, местоположение, но защо?Име - нещо наложено от обществото, за да има с какво да се обръщат към теб, да те викат когато имат нужда от теб.Но тук не са ни нужни никакви специални обръщения.. и по-късно ще разберете защо.Години - цифра, почваща отброяването си от датата ти на раждане, показваща биологичното ти развитие, но рядко отговаряща на вътрешните ти години. Местообитание - изключително рядко мястото, на което всъщност искаш да бъдеш и би те направило щастлив, но въпреки това го наричаш свой дом просто заради навика да си там.

Е, аз не искам да съм това за вас.Не искам купчинка букви, цифра или точица върху картата да ме определят.Искам да ме определяте като момичето, което има изявен собствен характер, момичето което иска да е повече от поредното лице пред вас, момичето, което дава всичко, за да пише и да се развива.И всъщност именно това съм аз - момичето, което се бори да достигне, дори мъничко, по някакъв начин до сърцата Ви.И реших, че именно това е начина, чрез мой личен блог, в който да споделям мислите и впечатленията си, да приемам критики, а и може би да срещна някоя сродна душа, с която евентуално да завържем приятелство.

     2.  Какво по-точно ще се случва в блога и защо е кръстен именно така?

Този блог не е моден или make-up.Не е блог за хумор, клюки, бизнес, коли и прочее.Това е по-скоро личен блог, който, както споменах по-рано, цели да достигне поне до частица от сърцето на всеки от вас.Тук ще откриете всичко, което ме е впечатлило или вдъхновило по някакъв начин. Тук ще можете да опознаете всяка частичка от моя свят.Винаги съм готова да приема предложения от вас каква да е следващата тема по която да пиша и щом нещо ме вдъхнови - ще го получите.

Името на блога е "Lune rouge" в превод от френски "Червена луна".Избрах точно това име тъй като луната сама по себе си винаги е отнасяла мислите ми към магическото, към мистериозното и необяснимото.Толкова е красива в своята простота.Мислим си, че сме я опознали, но една част от нея е вечно скрита от погледите ни.А да не говорим за влиянието върху нас и Земята, което е способна да причини.А когато за пръв път я видях в тъмното небе, обгръщана от звезди с червен отенък не успях да откъсна очи от нея.Свързвам се с нея по един особен, необясним начин, който така обичам.От сега си обещавам, че ще посветя пост специално на червената луна, тъй като тя го заслужава.Заслужава възможно повече хора да разберат за съществуването й.

Е, надявам се успяхте да разберете най-важното, което Ви интересува за мен и блога ми в този пост.Не е всичко, разбира се, но е начало.Винаги трябва да има начало.